Мисля си за филмовата лента. Онази лента, която се появява в съзнанието преди смъртта ти, и на която бързо прехвърляш всички ценни, значими и не толкова значими моменти в тоя живот. Та се чудех, какво ще има на моята лента? Сигурно някой спомен с приятелите от село, с които не съм се виждал от 4 години и вероятно няма да се видя. Всъщност май вече не се водим приятели, та нали не сме се виждали от сумати време. Иначе беше хубаво, повече от хубаво. По цял ден бяхме заедно, играехме футбол, къпахме се в реката, играехме на фунийки, ядохме шоколадов сладолед "Корал" от 50 ст., вживявахме се на стражари и апаши в работилницата на Петьовия баща и какво ли още не. Тука идва рекламата, която ти казва, че всичко това е безценно, а за всичко друго има MasterCard. Не, по дяволите, всички тези мигове наистина бяха безценни.
Няма начин да не спомена и за моментите, които съм прекарал в родния Балкан. Всичката ми любов към това място се дължи на един човек - дядо ми Руси. Той ме научи да ценя наистина стойностните неща в живота, да съм отговорен, дисциплиниран... Никога не съм бил путьо, нито ще бъда, нито синът ми ще е. Наистина много дължа на този човек, а пък на колко места ме е водил, още от 4 годишен. Хижа Мазалат, като че ли, ще ми остане най-присърце. Сега там е друго, има други хижари, хижата е променена (та нали аз участвах в ремонта) и все пак, пак си е хубаво. Само че времето е друго, не може да е същото, колкото и да ми се иска.
Ха, ами след 10 години? Тогава вероятно ще си спомням с умиление хубавите моменти от тийнейджърските ми години. А такива със сигурност има в изобилие, но сега няма как да ги осмисля, може би наистина след 10 години..
В крайна сметка се надявам филмът да не е късометражен, иначе за какво живеем?
Няма коментари:
Публикуване на коментар